Обичате ли Париж?

Ако някой ви каже, че Париж е мръсен, а Айфеловата кула е грозна, не му вярвайте.
Ако някой ви каже че Горд е някакво си село в Прованс, не му вярвайте.
Ако някой ви каже, че в Авиньон има само папски дворец, не му вярвайте.
Ако някой ви каже, че къщата на Моне в Живерни е едно от най-очарователните места в света, заедно с градините на замъка Виландри, повярвайте му, за бога, повярвайте му от първата дума.

Простете заповедната форма. Ако в езика имаше пожелателно наклонение, то мястото му щеше да бъде тук.

Пожелавам си да видя отново градината на Моне с нейната всесезонна красота и простота, която може да те остави без дъх, тържество на багрите и нежност на въздуха. Уютът на къщата, в която художникът е творил картини и празници за семейството и приятелите си. Изяществото на японските щампи, които са намерили тук своя достоен дом.

Пожелавам си да видя отново градините на Виландри. Може би вече не в сезона на крушите и гроздето, а в апогея на билките или опиянението от раждането на тревите и цветята. Празник на любовта между човека и природата.

Пожелавам си да седна отново край grand canal в градините на Версай и да изпия с приятели още една бутилка вино, съзерцавайки двореца и les Grandes Eaux Musicales. Градините се нуждаят от време, за да бъдат усетени. Мисля че лекотата, с която се носеха всички по алеите в такт с музиката е едно от мимолетните докосвания до хармонията, което остава като послевкус на фин сладкиш.

Пожелах си да видя отново Айфеловата кула и се сбъдна. Красавицата ми, както ми идва да кажа всеки път. „Субективно“ погледнато тя е истинска парижанка. Излъчва едновременно финес и обезоръжаваща непринуденост. Според Уди Алън е „красива, блестяща, помпозна и голяма точно толкова, колкото самолетите да не влезат в корема й“. Преди всичко, обаче, кулата е факт, който не може да бъде пренебрегнат (incontournable). Merci, Gustave!

Пожелавам си да се върна в Авиньон, защото не успях да се насладя на тесните улички и лабиринти, затворени между крепостните стени, и най-вече не успях да опитам всички провансалски специалитети на Vert Citron (няма грешка, не е Citron vert). Заведението не е сред известните и скъпите, намира се на площада пред кметството, а келнерът кипи от ентусиазъм, макар да му се налага за стотен път да обяснява какво е daube, tian, tapenade etc. (Установявам, че тяхната лучена супа ми харесва повече от тази в la Pйtaudiиre в Монмартър, но пък там има други забележителни неща като пианист и плакати на всички гроздобери, които са ставали в квартала през последните десетилетия.)

Пожелавам си да видя отново Горд (Gordes). В сърцето на планината Люберон, както я наричат французите, и някъде в Прованс. За някой може би това е място, където е модерно англичаните да почиват или просто да похапват добре. Горките! Не им го отнемайте. Ако опитате някое ястие в центъра на селцето (имайте предвид, че кръчмата край фонтана, където Марион Котийар нахрани Ръсел Кроу във филма Добра година, не функционира) ще разберете за какво става дума. Но Горд не е просто кулинарна и еноложка дестинация. Живописният релеф и пасторалната идилия, както и неповторимата гледка към няколко bastides и mas, както наричат селските къщи в южна Франция, са част от безценната ми колекция от гледки и усещания.

Ето още една. Малко след като подминаваме Мантон се обръщам и виждам залива и пристанището, окъпани в слънце. Бяха толкова щастливи, че и аз се почувствах така. Какво пък, може би ще се върна. Чух се да казвам „до скоро!“.

Нямам време да страдам много за Франция, защото вече сме в la bella Italia. Този път й отделяме малко време, но това е напълно умишлено. Запазваме си правото на специално посещение, но не можем да пропуснем Венеция. Вярно е че всички пътища водят към Рим, но дори да имаше само един, той щеше да минава през града на лагуната.

Да не забравя да си пожелая да видя пак Венеция. Първата ми любов. Завинаги. Банален, но красив романс.
Този канал съм го виждала, но сега е препълнен. Преди можеше да се слезе по стълбите. А какво блести между листата? Чаша вино! Може би следващия път ще е моята.

Bon voyage!