LE MONDE | 01.11.2012

автор Еманюел Тремонтан

Излизайки от летището на Каподикино, трябва да поемете по пътя за Казерте, където кралят на Неапол Шарл III Бурбон си построил през 1751 огромен дворец, включен днес в Световното наследство на Юнеско. Пристигайки в Кастел Кампаниано, ще посетите двама запалени винари, Мануела Пианкастели и Джудзепе Манчини. Влюбени в родния си край, журналистката и авдокатът решават в началото на 90-те години да съживят изчезналите местни сортове pallagrello и casavecchia, които през 18 век съставлявали основната част от масива на краля на Неапол. С много труд и упоритост, Мануела и Джудзепе създават своята изба Terre del Principe и успяват да получат от 11-те хектара лозя типичните за региона пикантни вина. Бялото им pallagrello, произвеждано в бъчви, покорява с аромата на горчив портокал и със свежия си послевкус с ментов нюанс. Смесването на pallagrello и casavecchia дава силно червено вино с добра танинова структура, подходящо за горски дивеч... Terre del Principe е Bed & Wine хотел и макар че предлага само един апартамент и една стая той е чудесен завършек на всяка пешеходна разходка.

На следващия ден тръгнете към Салерно, където ще обядвате в най-стария ресторант в града : пицарията Vicolo delle Neve. Тук няма меню, ястията са едни и същи всеки ден и се приготвят във вездесъщата пещ на дърва : моруна, пълнен патладжан, паста с фасул, наденица с броколи... Проста домашна кухня, която се харесва на редовните клиенти. Пиците са великолепни и с нищо не отстъпват на неаполитанските. Сред тях е специалитетът на Салерно калцоне с моцарела и рикота.

На 6 км над града се намира фермата Montevetrano, романтично местенце сред градина от лески, череши и диви маслини. В началото на 90-те години гранд-дамата на италианското винопроизводство, Силвия Импарато, бивша фотографка, се заема да възстанови лозето на дядо си. „Тук имаше само селски сортове, от които се е произвеждало просто трапезно вино добро единствено за паста!“, шегува се Силвия. Влюбена в големите вина на Бордо, тя решава, въпреки мнението на най-реномираните енолози, да засади каберне-совиньон (60%), мерло 930%) и малко aglianico, „това е местен сорт, който придава на вината на Кампания специфичния им акцент“. Произвеждани в много ограничени количества, вината на Монтеветрано са с великолепен дълбок вкус.

За да изминете 79-те километра по стръмния път между Салерно и Соренто, най-добре е първо да намерите подходящо място за базов лагер, след което да резервирате за цяла седмица, така че да можете да се насладите на великолепните скали над морето, свързани помежду си с висящи мостове, заради които, през 1997 година, амалфитанското крайбрежие е включено в Световното наследство на Юнеско.

Благодарение на качеството на почвата и климата, този бряг предлага целогодишно грандиозен спектакъл, в който участват градините и терасите, обрасли с лимонови дървета, с плодове достигащи размерите на пъпеш! И докато 90% от италианските лимони се произвеждат в Сицилия, местният сорт nostrano се слави като един от най-ароматните.

Именно от тези необработени лимони, семейните фирми, като Shaker в селцето Виетри сул Маре, произвеждат типичното за региона лимончело : ликьор от пулпата на лимона, която престоява три дни в спирт. Лимончелото се пие ледено студено в малки чаши, като дижестив, както и грапата и напитките от анасон или копър.

Между Салерно и Амалфи, не пропускайте да посетите един от най-харизматичните готвачи на Италия. Роко Яноне е необичаен шеф, с решителен характер, който създава италианска морска кухня, силна и богата на йод, без финтифлюшки и каквито и да било химически съставки. Всяка сутрин той излиза със своя стар Форд Мондео да купува риба и използва единствено зеленчуци от местни градинари. Роко прави прочутите си сосове от домати, произведени по склоновете на Везувий. Наричан „комуниста“ от колегите си-носители на звезди, той е способен да въодушеви всяка публика от гастрономи със своите „прости“ пасти с октопод и лимон, на които придава невероятна енергия.

Другата гурме-емоция ще преживеете в Амалфи, където се намира един от най-реномираните ресторанти в Южна Италия, La Caravella, основан през 1959. Неговият шеф Антонио Дипино не е чакал идването на модата „местна храна“, за да започне да използва продуктите от своя край : риба и морски дарове разбира се, но и сирена, зехтин, плодове и зеленчуци, които един селянин му доставя всеки ден на гърба на мулето си.

Изключителната регионална кухня на Антонио е химн на Средиземноморието от времето на дедите му. Къде другаде, ако не тук, можете да ядете риба-меч с див копър, обвита в лимонови листа?

После можете да стигнете пеш до красивото рибарско селце Атрани, с изглед към малък залив. Продължете към Равело, по тясната долина на Драгон, покрита с лозя и маслини. Увиснало между небето и морето, Равело е бижуто на крайбрежието заедно с готическата вила Rufolo, където Вагнер довършва Парсифал през 1880 година. Нейните цветни градини и барокови тераси предлагат панорама към залива на Салерно, от която дъхът ви спира. Всяко лято във Вила Rufolo се провежда много престижен музикален фестивал, чиито концерти се изнасят вечер на фона на морето.

На 8 км на запад от Амалфи се намира селото Фуроре, построено на склона на скала. Там живее една изключителна винопроизводителка, Мариза Куомо. Нейното бяло вино е избирано няколко пъти за „най-добро бяло вино на Италия“, изпреварвайки вината на Венето. Вековните лозя, изложени на морските ветрове, имат особеността, че корените им се намират под селския път, така че стъблата излизат през камъните. Тези плътни и буйни вина притежават красива чувственост. За съжаление не се изнасят и следователно трябва да дойдете тук, за да ги опитате.

Ако сте любител на сирената, отделете си един ден за Еболи, на 34 км югоизточно от Салерно. Там, Анджело Мадайо и баща му, Антонио, основават Casa Madaio. В началото, Антонио произвеждал само много хубава mozzarella di bufala (от биволско мляко). По-късно заедно със сина си започва да прави едни от най-добрите сирена в Южна Италия, като caciocavallo, от червени крави (всъщност меднокафяви), което е характерно за Южна Кампания. Това тъмно сирене с форма на голяма круша зрее 12 месеца на височина 1 700 м. И още едно чудо : canestrato, овче сирене от вида на пекориното, което се пресова в панер, запазвайки отпечатъците му, след което също зрее 12 месеца на голяма надморска височина. Приказно!