Настоящото писание няма претенции да разсмее или научи някого на нещо. Просто желание да споделя мисли, провокирани от едно непретенциозно пътуване в най-туристическата страна в Европа – Италия. Частно пътуване, с личен автомобил, кален в битките по българските пътища и с българските и балканските колеги.
Пътуването е страст, но като любовта и то има нужда от две страни. В случая другата страна е пътя. Пътуването в България не е страст, сещате се вече защо. Българите пътуват от точка А до точка В и си казват „Ох, веднъж да стигнем.“ Или „Да стигнем живи и здрави.“ За удоволствие от пътуването, както обещават производителите на автомобили, не може да става дума, не защото няма автомобили, които да го доставят. Няма условия на пътя. Често няма път. Или е затворен или е в ремонт или е задръстен от изнервени шофьори, които щом видят 5 метра свободни пред себе си настъпват педала.
Напоследък много българи пътуват до Гърция и като същински колумбовци заявяват компетентно, че там пътищата са хубави, не като тук. Браво. Най-после да разберем, че има и хубави пътища. Заслугата за това е влизането ни в Европейския съюз и относителното повишаване на стандарта на живот у нас. Хората печелят, така че могат да пътуват, но щом печелят значи плащат данъци. Да не говорим за винетни такси. Следва наивният и банален въпрос: „Къде са парите?“ Защо няма магистрала, поне една цяла? Защо няма пряка връзка между Северна и Южна България, ами трябва някакси да заобикаляме Балкана, защото вече нямаме мулета.
На влизане в Словения трябва да се купи винетка на стойност 35 евро за правото да се ползват пътищата на страната. И понеже от границата с Хърватско до границата с Италия има малък участък без магистрала, хората я строят. „Градимо за вас“, ето защо са ни вашите 35 евро. Може да звучи популистки, но аз видях, че строят пътя.
В България не строят, а ремонтират. Особено обичат да поправят тунелите по магистрала Хемус. Направо си умират да го правят преди великденските празници. А за кого го правят, те си знаят, щото българските граждани ги псуват на поразия още след първите 15 минути прекарани в тунела. Никой не си и помисля, че тоя тормоз е за негово добро.
Такива ми ти работи.
В Италия въпросното пътуване включваше обиколка из Доломитите (италианската част на Алпите). Всевъзможни Passo (проход) преминахме. По тесни пътища карахме, камиони обаче не срещнахме. За тирове да не говорим. Мисля, че ако уточня, че пътната настилка е перфектна, ще обидя дори себе си. Караш си и се чудиш (все пак си българин): „Абе тук няма ли зима, няма ли сняг!?“. Защо само у нас атмосферните условия налагат всяка година да се кърпи, маже и замазва.
Автобуси има, разбира се. Италианците ползват такива, както и влакове. (Не е срамно, братя, казвам ви.) По пътя за китното градче Предацо пред нас се движи автобус, който кара по-бавно, естествено. В един момент отбива и прави път на колоната да се изтегли.
А сега да се пренесем мааалко по-на изток, на пътя между Златна Панега и следващото село. (Златна Панега е известна с това, че скъса нервите на всички решили да посетят българското черноморие това лято и избрали пътя София – Варна). Пред нас се движи тир, който ни влачи в продължение на километри без да му мине през ума да направи като гореспоменатия автобус. По едно време намираме начин хем да не нарушим правилника, хем да го изпреварим. Ние да, ама колко преди нас не потърсиха този начин...
Малко примери дадох, малко... Ама нейсе, мисля че и тия стигат.
За да не отегча никого спирам до тук с апела: Пътувайте по-често в Европа, но за бога, братя, не карайте като българи. Имитирайте! Дано и държавата ни започне да имитира колегите си!
